Роден в семейството на зидар, преселник от Разложко. 13-годишен напуска родния си град,
скита из Добруджа, слугува в кръчми и кафенета, работи по тютюневи ниви и
като словослагател,книговезец, бояджия. Развива активна просветна дейност.
Брат му заминал да следва в чужбина и наредил Антон да следва в Садовското земеделско
училище,но последният не можал да издържи пансионския живот и след два месеца
напуснал. Останал сам, той потърсил работа. Станал учител в Поповското
село Аязлар [Светлен], без да доизкара учебната година: щом се запролетило той
поел пътищата.През 1890-1894 е начален учител из различни села във Варненско и
Бургаско.
Участвува в македонското освободително движение.
Автор е на народоведски проучвания, събрани в кн. "Нашият народ",
където подробно разглежда българските етнически групи; на много пътеписи,
селищни проучвания, очерци, брошури по македонския въпрос,
литературни студии и статии. Произведения на Страшимиров
са преведени на полски, руски, сръбски, унгарски, чешки и др. езици.
Решение на учителския съвет от 1.10.1934 г
,,Новопостроеното училище да носи името на всеизвестния български писател Антон Страшимиров и патронния празник да бъде на Антоновден, който ден е и имен ден на писателя А.Страшимиров’’
Хронология
1881г. -началото.
Одаята на кондузовия кладенец.Даскал Рафаил Илиев Попов, жадни за знание 8-годишни деца и 16 годишни младежи.Седнали на земята , пишат на плочките с калеми.
Учебна 1889-1890 г.
17-годишния А.Страшимиров е учител в Светленското училище.Млад, амбициозен и непокорен-такъв ще остане в съзнанието на аязларци незабравимия даскал Тончо.
,,Направи ми впечатление в туй село фактът, може би единствен в Княжеството, че в училището числото на момичетата превишава числото на момчетата, а това потвърждава, че одринци са между новите колонисти по тия места.Твърде интелигентен и икономично силен елемент.’’Проф.Любомир Ми летич, 1902 г.
1892 г.
Доброволен данък за построяване на първата училищна сграда.Всеки дава каквото може-труд, материали, съвети, сребърни и златни монети.Общо е желанието да има училище.
1894 г.
Училището е открито с водосвет и почетено с признанието и възторга на всички аязларци.
1912-1913 уч.г.
На 17.09 вечерта било получено съобщение за мобилизация.Прекратени са занятията.Учителите П.Р.Везирев и Дяко Димов заминават за фронта.Поради войната занятията и обучението били слаби.Годината била без изпити и утро на 11 май.От мобилизацията до демобилизацията учителите са получавали само 1/3 от заплатата си.
1914-1915 уч.г.
По инициатива на учителите и с желанието на всички ратници от селото в Балканската война е построен паметника пред училището в чест на загиналите аязларци.В селото придошли бежанци от Одринско, поради което числото на учениците се увеличава.
1920 г.
На 1.10 е открита прогимназията.Това се налагало поради факта, че всяка година в Поповската прогимназия отивали по 20-30 ученика.По инициатива на учителите Дяко Димов, Стайко Чанков и Петко Везирев било свикано публично събрание, на което селяните били убедени в необходимостта от прогимназия.За учители в нея били назначени Йорданка Чанкова и Луна Ради Маринова/Чаушева/,а за директор-Иванка Христова.
1922 г.
Дипломира се за прогимназиален учител с полувисше образование Петко Шарабов /родом от с.Светлен / и същата година е назначен за директор на прогимназията.
1929-1930 г.
В училището са приети ученици от селата Светлен, Невски, Звезда, Априлово, Марчино, Глогинка и Заветно.
05.1933 г.
Със съдействието на министъра на благоустройството и строежите Вергил Димов се полагат основите на новата учлищна сграда.Окончателно тя е построена през 1934 г.В обзавеждането с ентусиазъм се включва цялото село.
1934-1935 уч.г.
Първоначалното училище и прогимназията се сливат с директор Петко Шарабов.
1.10.1934 г.
Протокол N 8,Учителския съвет реши:,,новопостроеното училище да носи името на всеизвестния български писател Антон Страшимиров и патронния празник да бъде на Антоновден, който ден е и имен ден на писателя А.Страшимиров’’
1937-1938 уч.г.
Открита е ученическа трапезария за 60 деца.На 11.12.1937 г.по случай погребението на А.Страшимиров –патрон на училището е устроена панихида.
1938-1939 уч.г.
Пауна Везирева, бивша учителка и съпруга на П.Р.Везирев дарява на училището сумата от 10 000 лв., от които да се образува дарителски фонд ,, Никола и Тонка Везиреви’’, с лихвите на които да се купуват помагала и учебници за бедни ученици.
1941-42 уч.г.
По инициатива на учителите е открита детска градина за деца на 5, 6 и 7 години.Тя се ръководила от Йорданка Вълчева от Видин.Децата спели в училището и се хранили безплатно в училищната трапезария.
1944-1945 уч.г.
Поради войната и станалите промени на 9.09.1944 г.занятията започват със закъснение и с много тревоги.Комитета на ОФ в селото съставя протокол за уволнението на учителите Марчо.Г.Везирев и Руси Чанков; за преместването на Яне Киров , Ненкова, М.Куртева и Т.Чакърова.На 4.12 уволнените учители трябвало да напуснат училището.
На 4 април 1945 г.
При училището е обзаведено общежитие за югославски деца, изпратени в селото.
1946 г.
Към училището се разкрива полудневна детска градина с първа учителка Атанаска Тодорова.Закрита е през 1983 г. с решение на общински съвет за народна просвета.
1952-1953 уч.г.
За пръв път се въвеждат 4 срока и петобална система, както и годишни изпити на учениците.
1959-1960 уч.г.
Към училището се създава ученическо общежитие..За спални помещения се използват класни стаи в старото училище, отчуждена къща в училищния двор и сградата на старата поща и фурна.Общежитието е закрито от началото на учебната 1970/71 г.като учениците се извозват с автобуси.
1960-61 уч.г.
Към училището се разкрива осми клас.
1961-1962 г.
Въвежда се кабинетна система на обучение. На 24 май тържествено е отбелязана 80-годишнината на училището.То е наградено с орден,, Кирил и Методий’’ II степен.
1970-71 уч.г.
Водоснабдени са двете училищни сгради.До тогава вода за пиене и за почистване на училището се черпи от училищния кладенец.
28.05.1973 г.
Училището е посетено от космонавта Павел Попович.
1972-1973 уч.г.
Тържествено е отбелязана 100 годишнината на патрона на училището.Стойка Богданова, народен представител открива паметна плоча.
1.10.76 г.
Със съдействието на родителите е направена спортна площадка, на която са поставени много уреди за спортуване на открито.
1980 г. месец май
С пари отпуснати от Министерството на просветата са топлофицирани двете училищни сгради, като се ползват котлите на читалищната сграда, а оттам до училището е построен топлопровод по който тече гореща вода.
1981 г.
100 г.са изминали. Редица поколения са отваряли с трепет вратата на светленското училище, за да стигнат до академичния кабинет или дори до министерското кресло.
1985-1986 уч.г.
Вследствие на станалото земетресение е повредена училищната сграда и са взети мерки за възстановяването и.
1987-1988 уч.г.
На 1 март е направена първата копка на пристройката на новото училище.
2001 г.
120 г.Основно училище ,,Антон Страшимиров’’
2008/09 уч.г.
По проект на Европейския съюз започва цялостен ремонт на училищната сграда.
2011 г.-130 години светленско училище.
Животът в него продължава- нови ценности, нови надежди.Учениците учат в модерна европейска сграда с изцяло обновено оборудване, физкултурен салон и столова.
Нека бъде!
Директори на Основно училище „ Антон Страшимиров” с.Светлен
1887-1913г.-Петко Радев Везирев/начален курс/
1913 г.-Дяко Димов/н.к/
1914-1922 г.Петко Радев Везирев/н.к./
1922-1929 г.Дяко Димов/н.к./
1929-1934 г.Тодор Димов/н.к./
1922 г.-Иванка Христова Даракчиева/прог.курс/
1922-1936 г.-Петко Недев Шарабов
От 1934 г.- начален и прогимназиален курс имат един общ директор/ Петко Шарабов
1937-1939 г.-Станко Яков Йохнев
1939-1944 г.-Марчо Грозев Везирев
1940-1941 г.Цветана Филипова Ненкова/след мобилизация на др.учители/
1944-1961 г.-Йовчо Иванов Йохнев
1961-1965 г.-Христо Панайотов
1965-1995 г.Тодор Трифонов Тодоров
1995-2006 г.-Румяна Колева Христова
2006-2007 г.- до сега-Петя Великова Златилова